По някога си мисля, че за да си добър родител трябва да бъдеш перфектен. Винаги да имаш сили да играеш с детето си, винаги да използваш всички научени техники и тактики за да не му нанесеш смъртоносна травма ако му се разкрещиш, че за пореден път обръща шкафа си с дрехи, който ти така старателно си подредила. Висяла си  два астрономически часа за да сгънеш всеки един чорап (разбира се те трябва да са по двойки, прилежно направени на симпатична малка топчица и прибрани и подредени на другия рафт). Гледаш в интернет пространството дами с перфектни прически, усмихнати, с гладка кожа и стегнати тела и се питаш "Боже от къде падам аз, защо не мога да изглеждам така и си казваш, че от утре започваш режим на хранене, упражнения всяка вечер и разбира се време за личностно развитие, без него няма на къде!!!" Не че имам нещо против, аз го обожавам, но всяко нещо трябва да има граници и златна среда. 
Та гледаш ги тия прекрасни дами и едно мъничко гласче в теб ти нашепва " Не си достатъчно добра", "Винаги може и по - добре".

Ами не мамка му, не може по - добре и да ТИ СИ достатъчно добра и то не защото правиш хиляда неща, които в повечето случаи не се виждат на всеослушание, не защото си станала търпелива колкото мечка по време на зимния си сън, не защото мислиш за всичко, предвиждаш всичко, работиш, учиш, чистиш и всичко за което се сетите, ами просто защото СИ ТИ. Просто, защото това което си ти като личност е напълно достатъчно да бъдеш обичана ценена, разбрана и подкрепена. Не се налага да доказваш нищо на никото. А онзи вътрешен глас, който все е срещу теб просто можеш да му отправиш един ритник. Ти си съвършенна такава каквато си, щом си тук значи заслужаваш всичко, което заслужава всеки едни на тази земя.  
Мисля, че всяка една майка трябва да знае и да помни това!!!